Узунджабурч (Диокайсарея) — храмът на Зевс Олба в Мерсин

Узунджабурч (Диокайсарея): храмът на Зевс Олба и забравеният свещен град на Киликия

В планината Тавра, на 70 километра северно от Мерсин, на височина около 1200 метра над морското равнище, се намират руините на един от най-атмосферните антични градове в Турция — Узунджабурч, известен в древността като Диокесарея (Diokaisareia). Сърцето му е храмът на Зевс Олба от III век пр.н.е., един от най-древните коринтски храмове в света. Около него се намират градските стени, монументалните порти, базиликата, гробниците, римският театър и самотна висока кула, дала на мястото съвременното турско име „Узунджабурч“ – „високата кула“. Тишината на планинските гори, разредения въздух и ясното анатолийско небе превръщат посещението тук в едно от най-медитативните археологически преживявания в Турция.

История

Най-ранната фаза на селището е свързана с теократичната държава Олба, основана, според преданието, още през II хилядолетие пр.н.е. от потомците на легендарния троянски жрец Аякс (Aias), син на Тевкр. Държавата се управлявала от династия на наследствени жреци-царе, носещи името Тевкр или Аякс, и почитащи преди всичко Зевс Олба (Zeus Olbios). Олба контролирала планинските райони на Киликия Трахея (Cilicia Tracheia) и държала под властта си крайбрежните градове.

Самият Узунцабурч е свещен град (hieron) на Олба, разположен на няколко километра от самата столица Олба (днешното село Ура). На прехода между IV и III век пр.н.е. тук е построен великолепен храм на Зевс — един от първите в историята, издигнат в коринтски стил. Авторството се приписва на един от ранните майстори на елинистичната архитектура; някои изследователи свързват проекта със Селевк I Никатор.

През римския период градът е преименуван на Диокайсарея („градът на Зевс-Цезар“) в чест на императорския култ и получава статут на полис. Това е времето на най-големия му разцвет — I–III век сл. Хр., когато са построени градските стени, монументалните порти, базиликата, фонтанът-нимфей и многобройните гробници. През византийската епоха храмът на Зевс е преустроен в християнска базилика, а самият град става епископство.

След арабските набези през VII–IX век и изместването на търговските пътища градът запада и постепенно е изоставен. Районът става част от империята на Селевкидите, Арменското царство Киликия, а по-късно – на османците. Съвременното село Узунджабурч се е образувало в близост до руините и дълго време е съществувало като малко селско селище.

Систематичните археологически проучвания започват в началото на XX век; немски, австрийски и турски експедиции изследват храма и града. Узунджабурч е включен в предварителния списък на световното наследство на ЮНЕСКО (от 2014 г.).

Архитектура и забележителности

Храмът на Зевс Олба

Главното съкровище на Узунджабурч е храмът на Зевс Олба, построен в началото на III век пр.н.е. (около 295–280 г. пр.н.е.). Това е един от най-старите известни коринтски храмове в света — наред с храма на Аполон в Баси и циклопичните храмове в Атина. Размерите на платформата са около 21 × 40 метра; някога сградата е била обградена с перистил от 30 коринтски колони (6 × 12), от които днес са запазени около половината — с височина около 10 метра. На капителите се проследява ранната форма на коринтския ордер с относително проста акантова растителност.

През V–VI век сл. Хр. вътрешното пространство на храма е преустроено в християнска базилика: добавени са апсида, нартекс, променено е разположението на целата. Това е рядък пример за античен храм, продължил да служи като религиозен център в продължение на почти хилядолетие — първо езически, после християнски.

Високата кула (Uzuncaburç)

На няколкостотин метра северно от храма се издига прочутата „висока кула“ – пететажна елинистическа военно-наблюдателна кула с височина около 22 метра. Това е една от най-добре запазените кули от този тип на територията на Турция. Именно тя е дала името Узунджабурч („високата кула“) на съвременното село. От горния етаж (вътрешното стълбище е частично запазено) се разкрива панорамна гледка към планината Тавра.

Монументални порти

Североизточната порта на града (II век сл. Хр.) е един от най-впечатляващите паметници в Узунджабурч. Това е арков пропилон във формата на триумфална арка, фланкиран от коринтски колони и украсен със скулптурен карниз. Портата бележи началото на главната улица на града.

Градска стена и улици

Запазени са значителни участъци от градската стена от елинистическия и римския период, разположени по мрежата на редовния план. Главната улица (cardo) води от северната порта към храма на Зевс; по протежението ѝ се намират фрагменти от колонади, фонтан-нимфей, останки от обществени сгради.

Театър и базилика

Малък римски театър (II век сл. Хр.) е изсечен в склона на хълма и е с капацитет за около 2 500 зрители. Запазени са редовете на caveá и фрагменти от scaenae frons. Византийската базилика (V–VI век) се намира малко встрани от храма на Зевс.

Гробници и некрополи

Около града и в околностите са разположени многобройни римски и елинистически гробници — изсечени в скалите, монументални мавзолеи във формата на храмове и масивни саркофази. Един от най-известните е мавзолейът с два фронтона в елинистичен стил, разположен по пътя към храма.

Интересни факти

  • Храмът на Зевс в Узунджабурч е един от най-древните коринтски периптери в света; неговото строителство се пада в епохата, когато коринтският ордер едва се формирал като самостоятелна система.
  • Град Олба, столица на едноименната държава, е разположен само на 4 км югоизточно от Узунджабурч (в село Ура) и е бил свързан с него чрез свещен път.
  • Жреците-царе на Олба носели гръцките имена Теукр и Аякс в продължение на няколко века — изключително рядка в античния свят форма на наследствено теократично управление.
  • В римската преброяване Узунджабурч се споменава като Diokaisareia — „градът на Зевс-цезаря“, което отразява синкретичното сливане на култа към Зевс Олба и култа към императора.
  • Узунцабурч е включен в предварителния списък на ЮНЕСКО (от 2014 г.) и се проучва активно от турски и чуждестранни археологически експедиции.

Как да стигнете

Узунджабурч се намира в района Силифке, провинция Мерсин, в планините на Тавърския хребет, на около 30 км северно от крайбрежния град Силифке и на 70 км западно от центъра на Мерсин. Пътят се вие по серпентина, изкачвайки се от морското равнище до 1200 метра — това само по себе си е приключение с великолепни гледки.

С кола от Силифке до Узунджабурч — около 45 минути (30 км). От Мерсин — около 1,5 часа (90 км). Най-удобно е да наемете кола; общественият транспорт в планините е нередовен — долмушите от Силифке пътуват няколко пъти на ден, най-добре е да проверите разписанието предварително.

Най-близките летища са Адана Шакирпаша (ADA, 200 км) и Хатай (HTY, 270 км). От Адана или Мерсин има редовни автобуси до Силифке (1,5–2 часа), а оттам — местен транспорт или такси.

Съвети за пътуващите

Узунджабурч е открит археологически парк, достъпен целогодишно. Входът е платен, но не е скъп; работи от 8::30 до 17::00 (през зимата) или до 19::00 (през лятото). Преди пътуването проверете работното време — през високия сезон то може да бъде удължено.

Най-доброто време за посещение е късната пролет и есента (април–юни, септември–октомври). През лятото в планините е по-хладно, отколкото на брега, но през деня слънцето е силно. През зимата има снеговалежи; пътят понякога става опасен. Вземете удобни обувки – на територията има много камъни и неравен терен, а за изкачването на кулата е необходимо добро сцепление на подметката.

На територията няма кафенета, магазини или тоалетни на професионално ниво; в селото има няколко малки закусвални и чайни. Вземете си вода и нещо за хапване. За сериозен оглед отделете 2–3 часа: храмът на Зевс, кулата, портите, мавзолеите и гледките ще отнемат точно толкова.

Удобно е да съчетаете посещението с пътуване по серпентиновия път през планината Тавра, спиране в Олба (Ура) за разглеждане на останките от античната столица и спускане към брега с отбивка в Силифке (крепост, дворецът на Селчук Хан). Силифке е исторически свързан със смъртта на император Фридрих I Барбароса, удавил се в река Гьоксу през 1190 г.

Фотографите ще се насладят на истински празник: храмът на Зевс с коринтски колони на фона на борови гори и анатолийското небе — една от най-живописните антични гледки в Турция. Най-добрата светлина е сутрин и в първите часове след изгрев, когато топлото слънце се плъзга по западната фасада на храма.

Вашето удобство е важно за нас, кликнете върху желания маркер, за да създадете маршрут.
Среща в полза на минути преди началото на
Вчера. 17:48
Често задавани въпроси — Узунджабурч (Диокайсарея) — храмът на Зевс Олба в Мерсин Отговори на често задавани въпроси за Узунджабурч (Диокайсарея) — храмът на Зевс Олба в Мерсин. Информация за работата, възможностите и използването на услугата.
Не, Узунджабурч е съвременното турско наименование, което се превежда като „висока кула“. То се дължи на добре запазената пететажна елинистическа кула с височина около 22 метра, разположена на север от храма на Зевс. В древността градът носел името Диокайсарея — „градът на Зевс-Цезар“, което отразявало синкретичния култ към Зевс Олба и римския император.
Храмът на Зевс Олба е един от най-древните известни коринтски периптери в света, построен около 295–280 г. пр.н.е. По това време коринтският ордер едва се формирал като самостоятелна архитектурна система, а Узунджабурч стои в един ред с храма на Аполон в Баса. От приблизително 30 колони на перистила (6 × 12) до нас са достигнали около половината; височината им е около 10 метра. Допълнителна рядкост: през V–VI век сл. Хр. храмът е преустроен в християнска базилика, т.е. е служил като религиозен център почти хилядолетие наред.
Все още не. Узунджабурч е включен в предварителния (временния) списък на ЮНЕСКО от 2014 г., което означава, че Турция е номинирала обекта, но окончателното решение за включването му в Списъка на световното наследство все още не е взето. Въпреки това статутът на кандидат свидетелства за признатата историческа и архитектурна стойност на мястото.
Олба — древна теократична държава в планините на Киликия Трахея, управлявана от наследствени жреци-царе, носещи имената Теукр и Аякс в продължение на няколко века. Столицата на държавата се намирала на няколко километра от Узунджабурч — в днешното село Ура. Самият Узунчабурч е бил свещен град (hieron) на Олба и място за поклонение на Зевс Олба, а двете селища са били свързани със специален свещен път. Олба в Ура може да се посети в рамките на едно пътуване — тя се намира само на 4 км югоизточно.
Узунджабурч — открит археологически парк с платен, но евтин вход. Работно време: от 8::30 до 17::00 през зимата и до 19::00 през лятото; през високия сезон работното време може да бъде удължено. Преди пътуването се препоръчва да проверите актуалното работно време на официалните туристически сайтове или по телефона на местната администрация — данните могат да се променят.
Римският театър от II век сл. Хр. е изсечен директно в склона на хълма и е с капацитет от около 2 500 зрители; запазени са редовете на cavea и фрагменти от scaenae frons. Елинистическата кула (Uzuncaburç) с височина около 22 метра е запазила частично вътрешното стълбище — от горните редове се разкрива панорамна гледка към планината Таурус. Възможността за изкачване на кулата трябва да се уточни на място: състоянието на стълбището и правилата за достъп могат да се променят по съображения за безопасност.
Инфраструктурата на територията на археологическия парк е минимална. Няма кафенета, магазини за сувенири и оборудвани тоалетни на професионално ниво. В най-близкото село Узунджабурч има няколко малки заведения за бързо хранене и чайни. Препоръчително е да си носите вода и нещо за хапване, особено ако планирате да прекарате 2–3 часа на мястото.
Узунджабурч може лесно да се съчетае с няколко съседни забележителности. Село Ура (на 4 км югоизточно) — останки от древната столица Олба; пътят между двете селища е бил свещен в древността. Силифке (30 км южно) — средновековна крепост и джамия Селчук Хан; този град е исторически свързан със смъртта на германския император Фридрих I Барбароса, който се е удавил в река Гьоксу през 1190 г. Всичко това може да се обходи за един пълен ден, ако разполагате с автомобил.
Пътят от Силифке се извива по серпентини от морското равнище до около 1 200 метра. През зимата в планините вали сняг и пътната настилка понякога става опасна — особено по стръмните участъци. Ако планирате пътуване през декември–февруари, проверете прогнозата за времето предварително и се уверете, че автомобилът ви е оборудван със зимни гуми или вериги. През останалите сезони пътят е безопасен и всъщност представлява самостоятелна туристическа атракция с живописни гледки.
Да, това е едно от най-фотогеничните антични места в Турция. Коринфските колони на храма на Зевс на фона на боровите гори и анатолийското небе създават рядко срещано съчетание между архитектура и природа. Най-добрата светлина е в първите часове след изгрев: топлото утринно слънце се плъзга по западната фасада на храма и създава дълбоки сенки между колоните. По обед контрастът е силен; златният час преди залез също е хубав, ако успеете да стигнете до мястото преди затваряне.
Ръководство за потребителя — Узунджабурч (Диокайсарея) — храмът на Зевс Олба в Мерсин Ръководство за потребителя на Узунджабурч (Диокайсарея) — храмът на Зевс Олба в Мерсин с описание на основните функции, възможности и принципи на използване.
Най-подходящите периоди за посещение са късната пролет (април–юни) и есента (септември–октомври). През тези месеци времето е меко, пътят в планините е безопасен, а зеленината и чистият въздух се съчетават особено добре с античните руини. През лятото в планините е по-хладно, отколкото на брега, но по обяд слънцето е силно. През зимата са възможни снеговалежи и влошаване на пътните условия — по-добре е да отложите пътуването или да проверите внимателно прогнозата за времето.
Отправна точка на маршрута е крайбрежният град Силифке — оттук до Узунджабурч са 30 км по планински серпантин (около 45 минути). От Мерсин до Силифке редовно пътуват автобуси (1,5–2 часа). Най-близкият летище е Адана Шакирпаша (ADA, на около 200 км от Узунджабурч). Най-добрият вариант е да наемете кола в Адана или Мерсин: това ви дава свобода при планирането и ви позволява да съчетаете няколко дестинации.
От Силифке до Узунджабурч може да се стигне с наета кола (около 45 минути), с такси или с рядко минаващ долмуш. Долмушите от Силифке пътуват няколко пъти на ден — най-добре е да проверите разписанието предварително на местната автогара, тъй като то не е редовно. Таксито е по-надежден вариант, ако нямате собствен автомобил. Самият път е серпентина с живописни гледки към планината Таурус и си заслужава да бъде възприет като част от пътуването.
Касата се намира при входа на археологическия парк. Проверете актуалното работно време: през зимата паркът е отворен до 17::00, а през лятото — до 19::00. Схема на обекта и основни ориентири можете да получите на входа. Вземете си вода и нещо за хапване – на територията няма кафенета и магазини. Обувките трябва да са удобни, с добро сцепление: теренът е неравен, има много каменни блокове и чакъл.
Започнете от монументалната североизточна порта от II век сл. Хр. — това е началото на главната улица на града (кардо). Минете покрай фрагментите от колонадите и нимфея към храма на Зевс Олба — сърцето на целия комплекс. След това се насочете към елинистичната кула на север от храма: по запазеното вътрешно стълбище можете да се изкачите и да разгледате планинската панорама. Встрани от основния маршрут се намират византийската базилика, малък римски театър и мавзолеи. За пълноценно разглеждане на всички обекти отделете 2–3 часа.
След като разгледате Узунджабурч, отправете се към селото Ура (на 4 км югоизточно) — там се намират останките от древната столица Олба, свързана с Узунджабурч чрез свещен път. След това се спуснете по серпентината обратно към брега и отбийте се в Силифке: тук си заслужава да разгледате средновековната крепост и джамията Селчук Хан. Всичко това заедно представлява пълноценен еднодневен маршрут с богато историческо съдържание.